Уважаеми граждани,

Създадохме тази платформа, за да ви предоставим експертна информация по въпросите на предстоящия национален референдум. Използвайте я, за да се запознаете с агрументите „ЗА” и „ПРОТИВ” по трите въпроса и да бъдете информирани, когато гласувате.

И така… Третият национален референдум от новата история на България е проведен. 13 ноември, 2016

От Ива Таралежкова
Председател на УС на ФГУ

Какво се случи?
В подписката за референдум по три въпроса, организирана от екипа на „Шоуто на Слави” се включиха над 700 000 български граждани. Дори след „чистката”, останалите валидни подписи все пак бяха достатъчно, за да стигнат твърде високия праг, изискван от Закона, а именно – 500 000 подписа, за да се вземе решение за иницииране на референдума.
Провеждането на референдума беше насрочено за деня на изборите за президент на Република България. По закон. Не – поради нечие благоволение или каприз. В закона е записано, че: ”когато в едногодишен срок от датата на обнародване на решението на Народното събрание (за провеждане на референдум) се произвеждат избори, …националният референдум и изборите се произвеждат на една и съща дата.”

Един месец преди датата на референдума стартира т.нар. „Информационна кампания”. Въпреки затрудненията, наложени от ЦИК, бяха регистрирани 37 инициативни комитета за референдума. Заделени и изхарчени бяха над 1,2 млн. лева от държавната хазна. Пак – по закон… Дори Министерският съвет изпълни законовото задължение и издаде Информационен лист, в който се цитират трите въпроса на референдума, мотивите на инициаторите и се дават кратки указания за гласуването. И тук Законът беше спазен.

Дотук – добре. Но…?
Въпреки, че референдумът беше проведен изцяло по реда на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и в местното самоуправление (какво име само!), на всички стана ясно, че има много пропуски и несъвършенства…

Провеждането на референдума заедно с президентските избори беше сериозна пречка. Политиците, които и без друго не проявяваха особена готовност да чуят мнението на гражданите, по никакъв начин не се включиха в дебата по въпросите. Изборите бяха единственото, което ги вълнуваше, и затова постоянно насочваха общественото внимание именно към тях. Защото е по-лесно да управляваш електорат, а не – граждани с мнение.

Изборната администрация, която би следвало да поощрява и улеснява гражданите в процеса на формиране на позиция и гласуване, чрез поведението си демонстрираше точно обратното. Книжата, които ЦИК разработи за регистриране на Инициативните комитети и изискванията към тях сякаш имаха за цел да откажат желаещите да се включат в кампанията. И на сцената, наред със шепа автентични комитети, сформирани с много усилия от граждани, излязоха отново партии и партийни коалиции. Така те получиха „медийни пакети” на стойност 40 000 лв. всеки, за да агитират за референдума, но всъщност голяма част от тях бяха използвани отново за агитация за изборите. Някои от коалициите дори открито носеха името на кандидат за президент – нещо, което ЦИК не трябваше да позволи. И така, бяха изхарчени огромни средства на данъкоплатците, без това да доведе до желания ефект – да осигури достатъчно пространство за задълбочен обществен и експертен дебат по трите много сериозни въпроса на референдума. И да подпомогне гражданите да вземат информирано решение дали и как да гласуват.

В деня на Референдума… и след него
След множество коментари на експерти и НПО, писма, жалби и медийни публикации, ЦИК все пак реши, че бюлетина за референдума трябва да се предлага, а не – поисква от гражданите. В плик. По закон. След като (дори забравените някъде) урни бяха отворени и бюлетините – преброени, след като голям брой бюлетини бяха обявени за невалидни поради липсата на пликове (които не бяха осигурени по вина на избирателните комисии по места), се оказа, че бройката не достига с малко – само с 13 000 гласа, за да влязат в сила решенията на референдума. По закон.

Но има нещо много по-важно: въпреки затъмнението около референдума и нежеланието на политиците, гражданите проявиха характер. Това е най-успешният национален референдум в демократична България, с повече от 3,5 млн. участвали в него.

А сега – накъде?
Основните уроци, които трябва да научим като демократично мислещи граждани, са в няколко насоки:

  • Пряката демокрация се задейства тогава, когато обществото реши, че представителната не е в унисон с настроенията и с въпросите, които вълнуват гражданите. В този случай за политиците е по-добре да се вслушат в онова, което един референдум има да им каже, вместо да го бойкотират.
  • Праговете за иницииране и провеждане на референдум са твърде високи, а процедурите са тежки, неясно регламентирани и позволяващи интерпретация в една или в друга посока. Големият обем лични данни затруднява допълнително събирането на подписи от инициативните комитети. Нужна е законова промяна, която да направи референдумите достъпни за автентични граждански инициативи.
  • Липсват нормативно заложени стандарти, гарантиращи провеждането на обективна информационна кампания и мониторинг на изразходваните за това средства. Необходима е допълнителна регламентация на това как държавата да осигури равнопоставен дебат и достъп до различни гледни точки и аргументи по поставените въпроси.
  • Независимо от конкретния въпрос/ въпроси на референдума или кой го е инициирал, процедурите за гласуване, както и инструкциите на ЦИК към комисиите са принципни. Те трябва да улесняват гражданите, а не допълнително да усложняват процеса на провеждане и отчитане на референдума.
  • В провеждането на един референдум се влагат пари от държавния бюджет. Поведението на политиците, на администрацията и на ангажираните в процеса експерти трябва да оправдава изразходването на тези средства и в този смисъл да предоставя възможност за граждански дебат, прозрачност и морал по време на гласуването и преброяването, отчетност и финансов контрол.

Сега топката е в полето на представителната демокрация – депутатите следва да разгледат в Народното събрание и да се произнесат по въпросите на референдума. По закон. Да видим дали този път ще бъдат в унисон с настроенията на онези, които са им дали власт да решават…

Остава и да реформираме закона. За да работи в полза на гражданите. Понеже, както каза един от експертите в организирания от ФГУ Референдум – Маратон, „Референдумът е като скалпел – ако се използва прецизно, може да направи чудеса, но ако се прилага нехайно, може да причини и много поразии…”

Информационен лист по въпроса „Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?“ 25 октомври, 2016

Водени от желанието българските граждани да участват в референдума и да могат да вземат своето информирано решение, днес Ви представяме Информационен лист по въпроса „Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?“, изготвен от политологът и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ Димитър Димитров. В сбит и ясен вид е представена информация какво представлява мажоритарно гласуване в 2 тура, какви са аргументите „ЗА“ и аргументите „ПРОТИВ“ въвеждането му и какъв ще е ефекта, ако се въведе такова гласуване.
С информационният лист можете да се запознаете ТУК

„Затъмненият референдум“ – бъдете информирани, когато гласувате 19 октомври, 2016

Сдружение „Форум Гражданско Участие“ днес официално представиха новата платформа „За референдум.бг“ (zareferendum.bg), в която всеки гражданин може да открие експертна информация по въпросите на предстоящия национален референдум.
Чрез публикуваните в нея мнения и разяснения всеки ще има възможност да се запознаете с аргументите „ЗА” и „ПРОТИВ” по трите въпроса на референдума и да бъде информиран, когато гласува.

Още полезна информация за новата платформа чуйте от Петя Зунгорлиева, Радио София.

Имат ли какво да кажат на политиците гражданите на обединена Европа? 12 октомври, 2016

„Имат ли какво да кажат на политиците гражданите на обединена Европа?” беше основният въпрос, разискван на втората дискусия от Референдум маратона, организиран от Сдружение „Форум Гражданско Участие” и Института за пряка демокрация.

Дискусията се проведе на 10.10.2016 г. (понеделник) от 10.00 до 12.00 ч. в Дома на Европа. Гост на събитието и говорител по темата беше Бруно Кауфман – съосновател и президент на един от водещите институти в областта на пряката демокрация – Институт за Референдуми и Инициативи. Какви бяха някои от най-интересните позиции на г-н Кауфман?

За България и референдума в България
„България успешно върви по пътя на пряката демокрация. Успехът се дължи на това, че българите вече имат възможност да практикуват използването на инструмента референдум, което изгражда компетентност и отношение към пряката демокрация.

„За първи път независим международен институт – Фондация „Бертелсман” е направил сравнение между възможностите на гражданите за пряка демокрация в 41 страни – членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и/ или на ЕС.
Швейцария заема първото място безапелационно (с 10 от 10 т.). Следват Латвия, Литва, Словения и САЩ (с резултат 8 т.); няма страна с резултат 9 т.; следват България, Италия и Полша (7 т.). Т.е. това означава, че в България гражданите могат да ползват инструментите „инициатива” и „референдум” по въпроси, които са важни за тях”.

„Това, което се случва в България на този референдум е различно от ситуацията във Великобритания и Унгария. Ако в тези две страни имахме плебисцит (т.е. допитване до народа), чиито инициатор са управляващите, в България предстои истински референдум, иницииран от гражданите. И това е факт, който заслужава уважение”.

”От друга страна, сложните процедури и прагове все още поставят бариери пред инициирането и провеждането на референдуми в България. Решението на ЦИК, че бюлетина за референдума няма да бъде давана на гражданите, освен ако не си я поискат изрично, нарушава тайната на вота. Тъй като повечето, които гласуват в референдума, обикновено гласуват с „ДА”, искайки бюлетината те ще разкрият своите предпочитания. Това решение на ЦИК следва да бъде оспорено и да отпадне.”

За Европа и нейните граждани
“На Европейско ниво политиката започва да става все по-важна тема. Има много нови партии, които активно се включват в политическия дебат. Това прави този дебат много по-богат на гледни точки, респективно – решенията, които се вземат са много по-обмислени, а хората – по-активни”. „Управляващите на европейско ниво дават все по-ясни послания, че модерната демокрация трябва да представлява баланс между пряката демокрация и демокрацията на участието”.

За Европейската гражданска инициатива, въведена през 2012 г.
„Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е успех на гражданското общество в Европа. Всъщност, идеята, че гражданските движения могат да действат заедно доведе до създаването на тази инициатива. „Естествено, ЕГИ не е по-важна от европейската политическа система, но тя до голяма степен е предизвикателство спрямо установената система и мисленето, че „гражданите са просто участници”. Всъщност, гражданите не са просто участници или още по-зле – „шум в системата”, те са активна страна в демократичния процес и би трябвало да се възприемат по този начин от управляващите. Именно поради тази причина ЕГИ е предизвикателство и към законодатеството на европейска ниво”. Може да се каже, че ЕГИ е право на малцинството да внесе теми, които мнозинството да обсъжда”.

„Важно е инициативата да има ясно послание. Много инициативи, които се обсъждат показват, че хората не са щастливи с това, което е, но нямат или не могат да формулират алтернатива, по-добро предложение”.

“Процедурите за ЕГИ са далеч от добри – трябва да бъдат усъвършенствани. 1 милион подписа за внасяне на инициатива са твъърде много. Да не говорим, че се искат прекалено много лични данни, които хората не са склонни да предоставят. Ключово е процедурата за ЕГИ да е опростена, достъпна и атрактивна за гражданите на Европа”.

И още за процедурите:
„Удивително е как нещата могат да се направят невероятно сложни, когато са възможни много по-прости решения. В страни, които имат традиции с определени инструменти се търсят начини процедурите да се опростяват или – да са „citizen friendly”. В Швеция може да се гласува online 5 седмици преди датата на референдума. Но може да се гласува и на самия референдум, защото е напълно възможно в хода на дебатите гражданинът да промени мнението си. Признава се последния вот”.

И последно – за демокрацията
„Демокрацията е система, която гарантира, че малцинството НЕ управлява, но демокрацията НЕ гарантира, че мнозинството управлява”.

„Опознаването и осъзнаването на демокрацията се случва стъпка по стъпка – това е процес, който изисква практикуване”.

„Пряка демокрация не означава „да се питат гражданите”, а означава, че гражданите могат да повдигат теми, които са важни за тях. Знанието, че гражданите могат да повдигат теми, които да се обсъждат от властта прави властите по-представителни”.

“Трябва да сме скромни в очакванията си за резултати, но трябва да сме много амбициозни в поставянето на високи стандарти към прилагането на пряката демокрация”.

Ето темите и лекторите на следващите дебати:

Дата/час/място Теми/говорители
17.10.2016

Начало: 10.00 ч.

място – БТА (бул. „Цариградско шосе № 49)

Brexit или какви уроци научихме от британския референдум – фактори, довели до тези резултати и поуки за българското общество

Десислава Христова активист, участник в инициативата „Гласувай без граници”

24.10.2016

Начало: 18.30 ч.

място – Червената къща

Българското общество и пряката демокрация. Референдум и справедливост

Проф. Антоний Тодоров – професор по политология в НБУ, доктор на политическите науки

д-р Атанас Славов – експерт по конституционно право, преподавател в СУ „Климент Орхидски” и основател на Института за пряка демокрация

Риск или шанс за демокрацията в България е референдумът 05 октомври, 2016

img_7019Риск или шанс за демокрацията е референдумът? Защо в Швейцария инструментът „референдум” работи и може ли той да бъде прилаган успешно и в България? Тези въпроси бяха разисквани по време на първия дебат от кампанията „Референдум маратон“, организиран от Форум Гражданско Участие в партньорство с Института за пряка демокрация. Форумът се проведе на 3 октомври в Център за култура и дебат „Червената къща” в София и в него участваха швейцарският експерт Патрик Трeс, генерален секретар на парламента на кантон Берн в Швейцария, Карлос Рейнхард, председател на парламента на кантон Берн и българският политолог и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ Димитър Димитров.

Референдумът, освен че е шанс за демокрацията, е абсолютно необходим за доброто управление. Това е и най-добрият начин парламентът, правителството и народът да споделят властта, каза по време на дискусията Патрeк Трес. Той изрази убеждението си, че сега, 27 години след смяната на политическия режим, България е много по-подготвена да прилага пряката демокрация.

img_7013Въпреки това трябва да се подобри значително дебата по време на информационната кампания преди референдума, смята Патрик Трeс. Според него, в България липсва достатъчно ясна и изчерпателна предварителна информация по въпросите, които се подлагат на референдум, няма политическа волята да се организира смислен дебат с достатъчно аргументи по въпросите. Експертът даде пример с Швейцария, където допитвания се организират по четири пъти годишно, в рамките на които на гласуване се подлагат общо по 30 – 40 въпроса, а местните, кантоналните и централните власти имат задължението 3 седмици преди референдумите да изпращат по пощата информационни материали по всеки от въпросите и до всеки гласоподавател. img_7023

Швейцарският експерт направи преглед и на последните референдуми, провели се в световен мащаб, като направи ясно разграничение между видовете инструменти на пряката демокрация. „Гласуването за Брекзит не беше референдум, както и това, което се проведе в Унгария – това е плебисцит – допитване, инициирано от властта, а това са различни неща“, подчерта Патрик Трес. 

Експертен поглед върху причините за това референдумите в България да не осъществяват според принципите на пряката демокрация даде и българският политолог Димитър Димитров. Аргументите за това, според него се крият, от една страна, в недостатъчната компетентност на гражданите по въпросите, които се подлагат на референдум, както и в склонноста им да вземат емоционални решения. От друга страна пък стои склонноста на политическите елити да „злоупотребяват“ с относителната некомпетентност на отделния гражданин, а не да се оптват да го информират с обективни аргументи, каза по време на дебата Димитър Димитров.

В отговор Партик Трес парира, че щом гражданите са компетентни да избират политиците, които ги управляват, този аргумент не е уместен. В Швейцария пряката демокрация е инструмент за „дисциплиниране на елитите” чрез възможността гражданите да участват наравно във вземането на решения или да отхвърлят такива, които смятат за неправилни.

Председателят на парламента на кантон Берн Карлос Рейнхард, който бе специален гост на дебата, сподели наблюдението си, че очевидно на политиците в България е трудно да приемат, че гражданите могат да коригират техните решения, но също така вижда, че направените вече стъпки по посока на пряката демокрация са необратими.

Кампанията на ФГУ „Референдум маратон” е свързана с предстоящия Национален референдум, който ще се проведе на 06.11.2016 г. едновременно с президентските избори. Тя има за цел чрез редица инициативи да информира българските граждани за техните права и за възможностите на пряката демокрация.

„Референдум маратонът“ ще се проведе през месец октомври 2016 г. и ще представлява поредица от дебати под надслов „ИСКАМ БЮЛЕТИНА ЗА РЕФЕРЕНДУМА”. Идеята е да бъдат чути мнения и различни гледни точки на български и чуждестранни експерти и да се дискутират ползите и предизвикателствата от прилагането на референдумите на местно, национално и европейско ниво.

Дебатите ще се провеждат всеки понеделник на месец октомври и са отворени за участие.

Ето темите и лекторите на следващите дебати:

Дата/час/място Теми/говорители
10.10.2016

Начало: 10.00 ч.

място – Дом на Европа (ул. „Г.С.Раковски” № 124)

 

Европа и референдумите. Имат ли какво да кажат на политиците гражданите на обединена Европа?

Бруно Кауфман – директор на Европейския институт за инициативи и референдуми, Марбург, Германия. Eксперт по политически науки и журналист

Даниела Божинова – изследовател, автор и активист в областта на пряката демокрация, директор на Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива

17.10.2016

Начало: 10.00 ч.

място – БТА (бул. „Цариградско шосе № 49)

Brexit или какви уроци научихме от британския референдум – фактори, довели до тези резултати и поуки за българското общество

Десислава Христова активист, участник в инициативата „Гласувай без граници”

24.10.2016

Начало: 18.30 ч.

място – Червената къща

Българското общество и пряката демокрация. Референдум и справедливост

Проф. Антоний Тодоров – професор по политология в НБУ, доктор на политическите науки

д-р Атанас Славов – експерт по конституционно право, преподавател в СУ „Климент Орхидски” и основател на Института за пряка демокрация

ФГУ стартира „Референдум маратон“ 30 септември, 2016

Инициатива, наречена „Референдум маратон”, стартира мрежата „Форум Гражданско Участие”. Кампанията е свързана с предстоящия Национален референдум, който ще се проведе на 06.11.2016 г. едновременно с президентските избори, и има за цел чрез редица инициативи да информира българските граждани за техните права и за възможностите на пряката демокрация.

„Референдум маратонът“ ще се случва през месец октомври 2016 г. и ще представлява поредица от дебати под надслов „ИСКАМ БЮЛЕТИНА ЗА РЕФЕРЕНДУМА”. Идеята е да бъдат чути мнения и различни гледни точки на български и чуждестранни експерти и да се дискутират ползите и предизвикателствата от прилагането на референдумите на местно, национално и европейско ниво.

Инициативарата се организира в партньорство с Института за пряка демокрация и Център за култура и дебат „Червената къща”.

Дебатите ще се провеждат всеки понеделник на месец октомври и са отворени за участие.

Ето подробности за програмата:

Дата/час/място Теми/говорители
03.10.2016

Начало:  18.30 ч.

място – Червената къща (ул. „Любен Каравелов” № 15)

Референдумът – риск или шанс за демокрацията. Защо в Швейцария инструментът „референдум” работи?

Патрик Трес – Главен секретар на Парламента на Кантон Берн – Швейцария, доктор по политология

със специалното участие на

Карлос Райнхард – председател на Парламента на Кантон Берн –  Швейцария

10.10.2016

Начало: 10.00 ч.

място – Дом на Европа (ул. „Г.С.Раковски” № 124)

 

Европа и референдумите. Имат ли какво да кажат на политиците гражданите на обединена Европа?

Бруно Кауфман – директор на Европейския институт за инициативи и референдуми, Марбург, Германия. Eксперт по политически науки и журналист

Даниела Божинова – изследовател, автор и активист в областта на пряката демокрация, директор на Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива

17.10.2016

Начало: 10.00 ч.

място – БТА (бул. „Цариградско шосе № 49)

Brexit или какви уроци научихме от британския референдум – фактори, довели до тези резултати и поуки за българското общество

Десислава Христова активист, участник в инициативата „Гласувай без граници”

24.10.2016

Начало: 18.30 ч.

място – Червената къща

Българското общество и пряката демокрация. Референдум и справедливост

Проф. Антоний Тодоров – професор по политология в НБУ, доктор на политическите науки

д-р Атанас Славов – експерт по конституционно право, преподавател в СУ „Климент Орхидски” и основател на Института за пряка демокрация

Резултатите от кампанията, отразени в националните медиите 26 октомври, 2015

„Забраненият референдум“ се радваше на интерес от страна на медиите през цялото време на кампанията.

Ето няколко заглавия в медии, отразили резултатите от гласуването до 25.10.2015 г.:

2100 души гласуваха в „Забраненият референдум“ 26 октомври, 2015

До 20 часа на 25-и октомври на платформата „Забраненият референдум” гласуваха точно 2100 души.

През цялото време на кампанията се виждаше броят на гласувалите, а в края на изборния ден бяха отворени и по-подробните данни.

Категоричен превес и по двата въпроса имат гласувалите положително. На въпроса „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?” 94% от гласувалите на платформата са отговорили с „да”, а 6 % – с „не”. На втория въпрос – „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?”, са „да” са гласували 75%.

Статистиката сочи, че 1% от „гласоподавателите” са младежи до 18 г., 86% са на възраст между 18 и 60 г., а 13% са над 60-годишна възраст. Делът на гласувалите мъже е малко по-голям от този на жените – 53 срещу 47%.

Данните сочат още, че най-голям е процентът на гласувалите в столицата – 35%, следван от гласувалите в областните градове – 31% и от по-малките градове – 24%. По „забранените въпроси” по 5% от гласувалите са хора, живеещи на село и българи, живеещи извън пределите на страната.

„Забраненият референдум“ в медиите в деня на националния референдум 25 октомври, 2015

„Забраненият референдум” в медиите 23 октомври, 2015

Кампанията „Забраненият референдум“ предизвика силен интерес у медиите.

Представяме част от публикациите в централните медии:

13.09.2015 г. Репортаж по БНТ за старта на кампанията „Забраненият референдум”

14.09.2015 г. В „Денят започва” по БНТ Ива Таралежкова, председател на УС на ФГУ, разказва за смисъла и целите на кампанията „Забраненият референдум”

14.09.2015 г. Още за кампанията „Забраненият референдум” в Студио БТА

15.09.2015 г. Разговор с Пролет Велкова по Дарик радио за „Забраненият референдум”

18.09.2015 г. Кампанията в Darts news

29.09.2015 г. Интервю на Галя Спасова с Ива Таралежкова във вестник „Животът днес”

14.10.2015 г. Ива Таралежкова за смисъла, целите и очакваните резултати от кампанията

16.10.2015 г. Анна Генчева разказва за развитието на кампанията, месец след старта й

21.10.2015 г. „Забраненият референдум“ отразен и в Агенция „Булфото“

21.10.2015 г. Петко Георгиев в предаването „Тази сутрин“ по bTV разказва за възможността да се гласува по „забранените“ въпроси

21.10.2015 г. Glasove.bg за „Забраненият референдум“

23.10.2015 г.  В. „Стандарт“ с информация за кампанията

 

„Забраненият референдум” в село Горица, община Бяла 21 септември, 2015

Фондация „Блулинк” беше партньор на Форум Гражданско участие в откриването на кампанията „Забраненият референдум”. Трийсет души от цяла България участваха в гласуването на „гражданското събрание”. Включването стана по телефона от село Горица, където Фондация „Блулинк” организира обучение  по стратегическо използване на интернет за активни граждани и НПО.

„Забраненият референдум” във Велико Търново 21 септември, 2015

Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе” беше партньор на Форум Гражданско участие в откриването на кампанията „Забраненият референдум”. На „гражданското събрание” в гласуването по телефона от Велико Търново се включиха 20 граждани и представители на граждански организации.

„Забраненият референдум” в Бургас 21 септември, 2015

Фондация „Астика” и АСУ „Делфи” бяха партньори на Форум Гражданско участие в откриването на кампанията „Забраненият референдум”. В „гражданското събрание” по телефона от Бургас се включиха 16 граждани и представители на граждански организации, които гласуваха „за” провеждането на „Забраненят референдум”.

„Забраненият референдум” в Плевен 20 септември, 2015

Плевенски обществен фонд – ЧИТАЛИЩА бе партньор на Форум Гражданско участие при откриването на кампанията „Забраненият референдум”. В гласуването на „гражданското събрание” по телефона от Плевен се включиха 19 граждани и представители на граждански организации.

„Забраненият референдум” в Русе 20 септември, 2015

Сдружение „Европейски пространства 21” бе партньор на Форум Гражданско участие при откриването на кампанията „Забраненият референдум”. В „гражданското събрание” по телефона от Русе се включиха 17 представители на граждански организации и гласуваха „за” провеждането на „Забраненият референдум”.

„Забраненият референдум” в Габрово 20 септември, 2015

Регионален ресурсен център за култура „Фабриката” – Габрово бе партньор на Форум Гражданско участие при откриването на кампанията „Забраненият референдум”. В гласуването на „гражданското събрание” от Габрово се включиха 15 представители на граждански организации.

„Забраненият референдум” в Карлово 20 септември, 2015

Център за правата на човека „Васил Левски” – Карлово бе партньор на Форум Гражданско участие в „Забраненият референдум”. При откриването на кампанията в гласуването на „гражданското събрание” взеха участие 21 граждани от Карлово.

„Забраненият референдум” във Варна 19 септември, 2015

Общественият център за околна среда и устойчиво развитие бе партньор на Форум Гражданско участие при откриването на кампанията „Забраненият референдум” във Варна. В „гражданското събрание” се включиха 8 представители на граждански организации от морската столица.

„Забраненият референдум” в Пловдив 19 септември, 2015

Център „Образование за демокрация” бе партньор на Форум Гражданско участие при откриването на кампанията „Забраненият референдум”. В „гражданското събрание” от Пловдив се включиха 17 граждани. Събитието бе отразено от регионални медии.

„Забраненият референдум” в Търговище 19 септември, 2015

Клубът на нестопанските организации в Търговище е партньор на Форум Гражданско Участие в „Забраненият референдум”. При откриването на кампанията в „гражданското събрание” взеха участие 31 граждани, организирани от колегите от Клуба на НСО. Кампанията получи силен медиен отзвук в Търговище.

240 човека от 11 точки на България дадоха старт на кампанията 14 септември, 2015

240 човека от 11 точки на България дадоха старт на кампанията „Забраненият референдум”. Това стана на импровизирано „гражданско събрание”, на което гражданите заседаваха по темата дали да бъде проведен онлайн референдум по двата въпроса – за мажоритарния избор и задължителното гласуване, които депутатите не включиха в официалния национален референдум 2015.

В заседанието участваха партньорски организации от Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, с. Горица, Карлово, Плевен, Пловдив, Русе, София и Търговище, които бяха привлекли активни граждани да изразят позицията си. Гласуването се проведе чрез видеоконферентна връзка и по телефона, а гласовете бяха 238 „за” и 2 „въздържал се”. По този начин „гражданското събрание” символично даде зелена светлина на кампанията „Забраненият референдум”.

Запис на цялото заседание може да бъде гледан на сайта на БТА.

Ива Таралежкова за кампанията в интервю по БНР 11 септември, 2015

Идеята на кампанията „Забраненият референдум, не е да пропагандира в полза или против мажоритарния избор или задължителното гласуване. Нашата идея е да  организираме обществен дебат по важните въпроси, свързани с избирателната система. Това каза в интервю за програма „Хоризонт” на БНР Ива Таралежкова – председател на УС на Форум Гражданско Участие – мрежата от граждански организации, която в широка коалиция с други мрежи и партньори, поде кампанията „Забраненият референдум”.

За целите и дейностите, предвидени в рамките на кампанията, която стартира на 13-и септември и ще продължи до 25-и октомври, Ива Таралежкова говори с журналиста Силвия Великова. Интервюто можете да чуете тук.

„Гражданско събрание” решава дали да бъде проведен „Забраненият референдум” 10 септември, 2015

Дали да бъде проведен онлайн референдум по въпросите за мажоритарния избор и задължителното гласуване. Това ще решава „Гражданско събрание” на свое заседание, което ще се проведе на 13.09.2015 г. (неделя) от 13.15 ч. в залата на пресклуб БТА (бул. Цариградско шосе № 49).

През юли 2015 г. парламентът отхвърли два от трите важни въпроса за Националния референдум 2015 и така лиши гражданите от възможността да изразят мнението си по темите, които трябва да зависят именно от тях – избирателите, а не от политиците. В отговор на това 240 активни граждани и граждански организации сформират „гражданско събрание” с единствена точка от дневния ред:

Да се проведе национален онлайн референдум по следните въпроси:

  1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
  2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?

В заседанието ще участват 240 „граждански представители” от 9 български града, които чрез видеоконферентна връзка ще дадат своя глас „за”, „против” или „въздържал се”. Ако предложението бъде прието, от този час нататък ще бъде отворена за гласуване специално създадена за целта онлайн платформа, на която гражданите ще могат да се запознаят с аргументите „за” и „против” по двата „забранени” въпроса и да гласуват с „да” или „не”.

Кампанията „Забраненият референдум” се организира от Форум Гражданско Участие в широка коалиция от партньори и съмишленици от цялата страна.

Виж още новини

Новина от член на ФГУ - За шеста поредна година Фондация "АСТИКА" ще връчи ежегодните награди в националния конкурс "Доброволец на годината”

Официалната церемония по връчване на наградите ще се състои на 5 декември 2016г., от 17:30 часа, в град Бургас, Културен център "Морско казино" , зала "Георги Баев", при отворени врати.
Целта на националния конкурс „Доброволец на годината” е да се отдаде заслужено признание на доброволците за осъществяваните от тях доброволчески дейности за подобряване на благосъстоянието и солидарността в обществото.
Националният конкурс „Доброволец на годината” е учреден на 4 декември 2010 г. и се организира от фондация „Астика” с подкрепата на Община Бургас.
... Виж повечеВиж по-малко

30 ноември 2016 г.  ·  

Виж във Facebook

Форум Гражданско Участие връчи Награда за гражданско участие – 2016 г. на журналистката от БНР – Благоевград, г-жа Росинка Проданова.

Г-жа Проданова получи специалната графика на ФГУ на 24.11.2016 г. в Парк-Хотел Бачиново, по време на Вечер на благоевградското село, на която присъстваха представители на общинската администрация, кметове на благоевградски села, самодейни състави от селата.
Наградата беше връчена на г-жа Проданова за активно и компетентно отразяване на дейностите на мрежата ни. Благодарение на журналистката, слушателите на БНР-Благоевград познават добре някои от кампаниите на ФГУ – „Ние Променяме Общността”, „Референдум – маратона”, „Затъмненият референдум” и др.
Благодарим на Росинка за нейната творческа работа, търсещ дух и желание да представя на слушателите си интересни и обективни гледни точки.
... Виж повечеВиж по-малко

29 ноември 2016 г.  ·  

Виж във Facebook